Стопански факултет - Портал за дистанционно обучение

„Териториално устройство и инфраструктура“ е задължителен учебен курс от бакалавърската програма за специалност „Публична администрация“.

Дисциплината запознава студентите със същността и значението на териториалното устройство, както и представя инфраструктурата, като самостоятелна част от общественото възпроизводство и база за устойчиво развитие.

Целта на учебната дисциплина е да бъдат разгледани основните въпроси и задачи решавани при устройството и развитието на регионите и територията. Дисциплината представя инфраструктурата като самостоятелен елемент в рамката на общественото възпроизводството и поставя основните проблеми касаещи териториалното и инфраструктурното изграждане и управление. Изяснява се необходимостта от интегрирано регионално и пространствено развитие, като се посочва ролята и значението на проектите за постигане на устойчивост в това развитие.

Дисциплината “Организация на производствени и операционни системи” e задължителна учебна дисциплина за студентите от специалност “Стопанско управление” на Стопански Факултет, ТУ-София, образователно-квалификационна степен “бакалавър”.

Дисциплина има за цел да даде знания на студентите от специалност “Стопанско управление” в областта на организацията на производствени или операционни системи в стопанската организация (предприятие). Предвидено е разработване на курсова работа с цел практическото осмисляне и приложение на теоретичните постановки при организиране на конкретна производствена или операционна система.

В дисциплината се изясняват основните елементи и структурата на производствения и операционния процес, а така също основните принципи на организирането му в пространството и във времето и показателите за оценка на организираността му. Изучава се същността и определянето на типа на производство. Разглеждат се специфичните начини за организиране на производствения и операционния процес в пространството и във времето. Подробно се изясняват приложимостта и характерните особености на различните форми на организация на производството.

Бизнес Икономика (БИ) е задължителен фундаментален учебен курс от бакалавърската програма на специалността Стопанско управление. Знанията и уменията по БИ създават предпоставки за многостранна реализация на студентите в областта на стопанското управление, както и в областта на производството и услугите. Целта на учебната дисциплина е студентите да изучат и да могат да прилагат подходите, методите и средствата за анализ и оценяване на икономическото състояние на бизнес организациите. 

В края на обучението студентът ще познава понятийния апарат, ще може да определя основните понятия, величини, показатели и зависимости, ще може да прави анализи и да оценява чрез икономически показатели различни технически решения в бизнес организациите.

Дисциплината запознава студентите със същността, значението и приложението на евристичните методи, чрез които се постига съзнателното творческо мислене за създаване на нови, оригинални идеи и вземане на управленски решения.

 Целта на учебната дисциплина е да представи знания и да изгради умения у студентите да прилагат различни евристични методи в дейността и управлението на съвременните организации. Курсът създава предпоставки за адаптивно, продуктивно и творческо прилагане на методите при вземане на различни управленски решения в условията на сложност, динамичност и висока неопределеност.

Съдържанието е структурирано в 10 теми по общотеоретични проблеми и видове евристични методи.

Бизнес предприемачество - дисциплина, която създава герои.

Вярвай в своята приказка!

Целта на дисциплината е да запознае  студентите с основните насоки за стартиране и развитие на стопанска дейност с висок потенциал за бъдещо развитие и подходите и средствата за нейното финансиране. Студентите ще изучат и ще могат да прилагат основните подходи, методи и техники, характерни за ефективното управление на иновациите в съвременните предприятия и ще притежават необходимите знания за разработване и управление на иновационни проекти. Основен инструмент за успешно реализиране на разработените иновации е бизнес планът. Той помага на предприемачите да оценят чрез стойностни показатели потенциалните възможности за стопанска дейност и да привлекат финансова подкрепа.

Основните въпроси, които обхваща курсът на обучение, са свързани със: същност на предприемачеството; разпознаването и оценяването на предприемачески възможности; формирането на предприемачески екип; основните управленски проблеми, методи и техники, познаването на които е задължително условие за осъществяване на ефективно управление на иновациите в предприятията; разработване на бизнес план; анализиране на различни казуси, свързани с предприемачество и иновации; финансиране на предприемачески тип дейност.

Дисциплината запознава студентите с основните проблеми на прогнозирането и планирането на стопанската дейност, методите и техниките, познаването на които е задължително условие за съставяне на добър и осъществим бизнес план. По време на обучението се разглеждат важни въпроси, свързани с проучване на пазара и оценка на бизнес решения, оценка на предприемаческата възможност и изграждане на бизнес модели. По време на обучението студентите ще получат практически умения за разработване на бизнес план, работа в екип, конструктивна критична оценка на бизнес плана, разработване и прилагане на подходящи пазарни подходи.

Задължителна дисциплина за редовните студенти от специалност “Стопанско управление” на Стопански факултет на ТУ-София за образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Дисциплината разглежда теми, представящи същността, методите, задачите и етапите на комплексния и тематичния анализи. Представят се направленията за анализ на ресурсите, приходите и разходите, финансовия резултат и рентабилността. Отделено е място на диагностичния и функционално-стойностния анализ.

Целта на обучението е студентите да получат знания за извършване на аналитични дейности. Чрез изготвяне на курсови работи ще имат компетенциите  да внедрят знанията и уменията си в  управлението на бизнес организациите.

“Въведение в специалността” е задължителен учебен курс от бакалавърската програма за специалност „Индустриален мениджмънт“.

Дисциплината запознава студентите от Стопански факултет в първият семестър на обучението им с историята на ТУ и СФ, целта и философията на специалността. Подробно се изясняват правата и задълженията на студентите в процеса на следването им. Разглеждат се методите на обучение и структурата на учебните планове на двете образователно-квалификационни степени на специалността “Индустриален мениджмънт”.

Целта на учебната дисциплина е студентите да се запознаят със структурата на учебните планове за двете образователно-квалификационни степени - бакалавърска и магистърска, с вертикалната и хоризонталната обвързаност на учебните дисциплини в тях, с магистърските специализиращи програми в ОКС „магистър”, правата и задълженията им, както и да получават отговори на практически въпроси, свързани с обучението им.

“Инженеринг I (Производствен  инженеринг)” е задължителен фундаментален учебен курс от бакалавърската програма на специалност „Индустриален мениджмънт”.

Знанията и уменията по “Инженеринг 1 (Производствен  инженеринг)” създават предпоставка за реализация на бакалаврите в индустриалните предприятия като специалисти в областта на организацията и управлението на производството.

Целта на учебната дисциплина е студентите да изучат и да могат да прилагат подходите в областта на организацията на производството в индустриалното предприятие и в съответствие със своите потребности да придобиват нови знания и възможности в тази предметна област. Предвидено е разработване на курсова работа с цел практическото осмисляне и приложение на теоретичните постановки при организиране на производството в конкретен производствен участък или линия.

Изясняват се същността и целта на производст­ве­ния инженеринг. Разглеждат се основните елементи и структурата на произ­водст­ве­ния про­цес (ПП), основните принципи на организирането му  в пространството и във вре­ме­то и по­ка­­зателите за оценка на организираността му. Изучава се същността и определянето на типа на производство. Разглеждат се специфичните начини за организи­ране на ПП в прост­ранст­во­то и във времето. Отделено е място и на изучаването на същност­та и определя­не­то на не­за­вършеното произ­водст­во. Изясняват се приложимостта, харак­тер­ни­те особенос­ти, основ­ни­те организационни пара­мет­ри, предим­ствата и недостатъците на различните форми на орга­низация на производството. Разг­леж­дат се изходните данни и ме­то­дичес­ката после­до­ва­тел­ност при проектиране на различните видове производствени системи.

Дисциплината „Стратегически мениджмънт” е задължителен учебен курс от бакалавърската програма на специалността “Индустриален мениджмънт”.

След завършване на курса студентите трябва да могат да прилагат методологията за анализиране на външната среда и оценка на организационните възможности и ограничения; да са в състояние да формулират мисията, целите и алтернативни стратегии за развитие на организациите. Въз основа на избран модел на стратегия студентите трябва да са в състояние да разработят стратегически план за реализацията на модела, в това число планиране на необходимите ресурси, проектиране на нови организационна структура и управленски системи.

Целта на обучението по „Финанси” е студентите да получат съвременни познания по технологията за вземане на финансови решения в индустриалното предприятие. Дисциплината запознава с основополагащи въпроси на финансовото планиране и избор на източници за финансиране. Учебното съдържание включва придобиването на теоретични, методически и практически знания в областта на финансите. В дисциплината се разглежда въпросите свързани с финансовото планиране и финансирането на предприятието,  методите за оценка и избор на финансиращи източници, финансовата политика  на индустриалното предприятие. Разглеждат се особеностите и спецификата на наличните и без наличните разплащания на предприятието с неговите контрагенти.

В лекциите и семинарните упражнения се използват презентации, видеофилми, делови игри, казуси, тестове и други активни методи на обучение. 

Резултатите от обучението се оценяват с писмен изпит в края на семестъра. Изпитът е под формата на тест състоящ се от четири групи въпрси. Първата група въпроси са теоретични с три възможни отговора, от които само един е верен. Втората група въпроси са с практическа насоченост (задачи) с три възможни отговора, от които само един е верен. Третата група въпроси са със свободен отговор. Четвъртата част е казус. 

Оценка на резултатите

Първа група въпроси – по една точка            15 Х 1 = 15т.

Втора група въпроси – по три точки               10 Х 3 = 30т.

Трета група въпроси – по две точки                5 Х 2 =  10т.

Казус  - 20 точки                                                1 Х 20 = 20т.

                                                                            Общо = 75

Среден - мин. 38т.

Добър - мин. 48т.

Мн.добър - мин. 62т.

Отличен - мин.  72т.

В началото на третото хилядолетие все по-силно се откроява технологичният бум в информационните и телекомуникационните технологии. Драстично нарастват потребностите от нови и разнообразни телекомуникационни услуги. Телекомуникациите се превърнаха в основно средство за информация, комуникация и развлечения, улеснявайки бизнеса, бита и отдиха на съвременния човек.

В този курс са обедини различни теми, свързани с телекомуникациите. За да се подпомогне усвояването на материала, в началото са дефинирани основни понятия и принципи, на които се базират телекомуникациите.

В първа част се изучават: преносни среди и системи; методите за мултиплексиране и комутация; спецификата при предаване на данни, шумоустойчивото кодиране и модулиране; принципите и архитектурата на телекомуникационните терминали и на телекомуникационните мрежи с комутация на канали и с пакетна комутация; мобилните клетъчни комуникации; въведение в телетрафичните системи, показващи връзката между случайното натоварване, предоставените ресурси и качеството на обслужване в телекомуникационните системи и мрежи.

Във втора част се изучават: радио комуникационните системи и методите за формиране на радио канала и осигуряване на неговата шумоустойчивост; различните видове радиопредавателни устройства и техни основни блокове – генератори на хармонични трептения и честотни синтезатори с пряк и косвен синтез; радиоприемните устройства, като са разгледани принципите на изграждане на суперхетеродинния и интегралните приемници, техните параметри и основни блокове – честотни преобразуватели и детектори на радиосигнали. Представени са три радио комуникационни системи, намерили широко приложение в ежедневието на хората, а именно наземните радиорелейни линии, системите за спътниково телевизионно разпръскване и кабелните мултимедийни системи.